„Бог помага на хората, чиито ръце са там някъде, отзад. Той не поглежда хората, за които е сигурен, че могат да се справят сами.“
~ Звезди – АХАТ ~ „Шоуто на Слави“ ~ 20.03.2001 ~
„Бог помага на хората, чиито ръце са там някъде, отзад. Той не поглежда хората, за които е сигурен, че могат да се справят сами.“
~ Звезди – АХАТ ~ „Шоуто на Слави“ ~ 20.03.2001 ~
„-Защо си щастлив?
– Просто днес ми е хубав ден…“~ Перфектната Буря ~
––––––––––––
~So, what are you so happy about?
~You just caught me on a good night. I’m doing what I was made to do – and I’ve got a feeling I’m going to do it even better this time.
~ The Perfect Storm ~
Някога бил ли си с някого
по сетива
оголени до последен неврон ?
По мисли. По сънища. По (не) разстояния.
По (не) вяра . По студ . По мълчание.
По неживени пра-спомени.
По искри от докосване.
По невъзможност да дишате заедно
без да запалите въздуха.
По лудост . По страсти . По кости.
По еднаквост. По грохотно падане.
По дълги раздели . По тежки сръдни.
По пристигане . По заминаване.
По гръмотевични нощи. По сини луни.
По лъжа . По отворени рани . По страх.
По (не)истина . По вода . По сол . По душа.
Някога бил ли си в някого
дълбоко до дъното ? Така
че да вдишаш всичките свои дъна.
И там да останеш
без да можеш да тръгнеш.
Без да виждаш напред . Без да има назад.
Някога бил ли си така Един с някого
че да нямат значение ничии грешки.
Нито гордост. Нито срам и вина.
Да не знаеш чии са сълзите горещи –
дали твоя или друга , (не)чужда тъга.
Някога бил ли си с някого
който единствен е виждал у теб
недостойния звяр захапан от демони
грозно и диво без свян да вилнее ?
А после с този звяр е правил любов
и без страх е заспивал до теб укротен
да досънува мита за Язон и Медея.
Бил ли си с някого без никакъв грим ?
По жестокост . По слабост . Без воля.
Бил ли си там дето грозно се спуква
всяка маска на Живота от роли ?
Там , дето храчиш кръв и плюеш по Бог.
А всъщност се оказва че плачеш.
И си толкова гол. Без листо. По любов.
Бягал ли си от себе си в някого ?
Мълчал ли си страшно ? Като смърт. Като гроб.
Крещял ли си , когато си искал да плачеш ?
Бил ли си едновременно
господар , куче , котка и роб ?
Някога бил ли си толкова някого
а той толкова теб
че е напразно всяко усилие
да бъдеш не – него. Освен на парчета.
И тези парчета няма как да съшиеш –
не всички са твои , а от твоите
толкова много….половината липсват.
И е късно след такова докосване
само себе си пак цял да измисляш.
Някога бил ли си толкова Двама
че да няма къде да се скриеш , дори да поискаш.
( А понякога искаш – да спре по две да боли.)
Не можеш , защото вече не знаеш
къде свършва Другият . Къде почваш Ти.
Някога бил ли си всичко това ?
Повече друг , отколкото себе си ?
И знаеш ли какво е премълчано завръщане ?
То е когато след всяко дълго отсъствие
осъзнаваш че изобщо от някого
не си си отивал . Само сляпо си тръгвал.
Надежда Бенинска
time, freedom, success